Сешоар за коса – произход, история и развитие

Произход

Сешоарът е електрически уред, който се използва за сушене на коса. Той работи с електрически вентилатор, който издухва въздуха през нагрети реотани. Когато въздухът минава през тях, той се нагорещява. Когато топлият въздух достигне мократа коса, той спомага за изпаряването на водата. Сешоарът може да се използва с различни четки и гребени, за да се оформят разнообразни прически.

История

Първият ръчен сешоар за коса се появил на пазара през 1925г. Той имал само 100 вата мощност, която не била достатъчна, за да изсуши косата бързо. Той тежал 1 кг., защото бил направен от тежка стомана и цинк. През следващите 20 години инженерите подобрили дизайна и успели да утроят мощността, увеличавайки я на 300 вата. До 1960-те по-нататъшни подобрения в електрическата технология позволили производството на 500 вата мощност на сешоарите.

През 1970-те години производителите започнали да се фокусират върху безопасността на сешоарите. Първите сешоари били опасни, защото, ако случайно попаднели в контакт с вода, давали късо съединение и причинявали токов удар. Има стотици регистрирани случаи на токов удар, понеже по време на работа сешоарът е бил изпуснат във вана или мивка, пълна с вода. През късните 1970г. Комисията по безопасност на стоките за потребление дала указания за производителите на сешоари, щели да направят продуктите по-безопасни.

Мощността на сешоарите била ограничена от наличните електромотори. Когато били създадени по-малки и по-продуктивни мотори, можел да бъде постигнат и по-голям поток на въздух и топлина. До 1990-те преносимите сешоари имали мощност над 1500 вата. Напредъкът в пластмасовата технология и откритието на нови изолационни материали направили възможно едно ново поколение леки сешоари. Съвременните сешоари имат мощност над 2000 вата и изсушават косата по-бързо от всякога.

Дизайн

Един от ключовите фактори, които трябва да се вземат предвид при проектирането на преносим сешоар, е количеството топлина, което може да произвежда. Тъй като топлият въздух може да абсорбира повече влага от студения, температурата на потока от въздух е изключително важна. Чрез изчисляването на специфичната топлина на въздуха и определянето на максималната температура, която може да се използва без да се изгори кожата, инженерите могат да изчислят необходимата мощност, за да се нагрее един елемент. Това гарантира, че уредът ще произведе достатъчно топлина, за да изсуши косата бързо. Но не е достатъчно само да се увеличи температурата на косата. За ефективно отстраняване на влагата е необходимо и въздухът да минава през косата бързо. Затова е важно да се вземе предвид и ефективността на вентилатора.

Друг ключов критерий за дизайна е безопасността на уреда. Първо, уредът не трябва да става толкова горещ, че да изгори използващия го по време на работа. Пластмасовият корпус трябва да запази подходяща температура и не бива да прегрява, защото иначе може да се разтопи или да се запали. За да разрешат този проблем, инженерите са разработили защити, които не допускат нагряващата намотка да стане твърде гореща. Тази защита също изключва нагряващата намотка, ако моторът на вентилатора спре да работи.
Други фактори, които трябва да се обмислят, са теглото и удобният дизайн. В името на удобството сешоарите са проектирани да тежат само 500 грама и са направени така, че с тях да се борави лесно по време на работа.

Суровини

Сешоарите са сглобени от редица компоненти, включително мотор, перката на вентилатора, медна намотка, превключващ механизъм, и различни други елементи. Пластмасата, от която е направен корпуса, трябва да бъде издръжлива, но лека.

Производственият процес

• Електромоторът и перката на вентилатора пристигат в производственото предприятие вече сглобени.
  Сешоарите произвеждат топлина по същия начин като тостера: чрез преминаване на ток по проводник. Жицата има високо електрическо съпротивление и кара токът да произвежда топлина, когато минава по нея. При сешоара се използва метален нагревател, направен от никром – сплав от никел и хром.
• За разлика от другите електрически проводници, направени от мед, нихромът не ръждясва при висока температура. Тази жица изглежда като навита пружина и може да е дълга до 30 см. Тя е намотана около изолационна плочка, така че целият нагряващ елемент е дълъг само няколко сантиметра.

  Изолиращата плочка се прави от слюда – минерал, който може да устои на висока температура. Две плоски парченца слюда, дълги няколко сантиметра, са свързани така, че образуват триизмерно „х“. В краищата са изрязани процепи, така че когато се намотае нихромовата жица около плочките, тя плътно влиза в прорезите. В края на жицата има връзка с електрическата верига, която контролира захранването. В зависимост от това как е окабелена тази верига, само част или цялата нагревателна намотка може да бъде снабдена с ток. Повече топлина се произвежда, когато по-голямата част от намотката се захранва с ток. Нагревателят, използван в съвременните сешоари, може да произведе до 2000 вата топлинна енергия.

• Тялото на сешоара се състои от пластмасов корпус с формата на пистолет. Той е разделен на две половини за по-лесно сглобяване. Пластмасовите части са създадени чрез леене под налягане – процес, който включва инжектиране на гореща разтопена пластмаса (като полипропилен) в матрица от неръждаема стомана. След като матрицата се запълни с гореща пластмаса, студена вода циркулира около нея, за да охлади пластмасата и да я втвърди. Когато се отвори матрицата, се вземат пластмасовите части. Едната страна на корпуса има няколко отлети отвора, докато съответстващата половина има няколко къси щифта. Това помага да се изравнени двете половини по време на производствения процес и да ги държи здраво прикрепени.
• В корпуса има отлети множество прегради, които да държат различните електрически компоненти. Дръжката на пистолета съдържа превключващия апарат и бутоните, с които се работи със сешоара. Електромоторът и вентилаторът се намират в средата на сешоара, точно над дръжката. В дългата овална част на устройството се намира нагревателя. Точно до мотора се намира отвора за всмукване на въздух. Отворът е покрит с фина метална мрежа, която предотвратява попадането на частици и заклещването им в перката на вентилатора. Някои по-нови модели дори имат преграда от плат, която може да се сваля и лесно да се почиства. Накрая на овалната част се намира друга защитна мрежа, която предпазва да не попаднат пръстите на ползвателя или предмети в нагревателя.
• Други компоненти на сешоара са проектирани да осигурят безопасното му функциониране. Сешоарите имат изключвател, който предотвратява температурата на сешоара да надвиши 60°C. Този ключ представлява двуметална шина, която е направена от лист, състоящ се от два метала. Тези метали се разширяват до определено ниво, когато се нагреят. Когато температурата вътре в сешоара се повиши, листът се огъва на една или друга страна, тъй като металните ленти се разширяват до различна степен. Когато се достигне определена температура, лентата се огъва, така че освобождава предпазния ключ, който изключва захранването на сешоара.
• Друго предпазно устройство е топлинният предпазител, вграден в електрическата схема. Този предпазител има малка метална лента, която се разтапя, ако температурата на електрическата верига надвиши определена стойност. Това прекъсва веригата и моментално спира тока до сешоара. Тези две функции за безопасност са предназначени да предотвратяват прегряване и евентуално запалване.
  Трети вид контрол за безопасност е заземяващ прекъсвател при неизправност на тока, който се вгражда в сешоарите, за да предпазва от токов удар. Той усеща колко ток тече по електрическата верига и може да я изключи, ако засече утечка или късо съединение.
• Съставните части се сглобяват на поточна линия посредством автоматични съоръжения или на ръка. Първо, електрическите компоненти се монтират на долната половина на пластмасовия корпус. Щом тази стъпка е завършена, горната половина се слага на място. Щитовете и отворите са приравняват, когато се сглобяват дръжките на корпуса.
• Винтове и други крепежни елементи се използват, за да се закрепят частите една за друга и да ги държат на място. При първите сешоари се използвали десетки винтове, които да държат дръжките. Заради по-ефективния дизайн, на съвременните модели са необходими само няколко ключови винта. Това спомага за намаляването на разходите и времето за сглобяване.

След монтажа трябва да се сложат предупредителни етикети, показващи, че сешоарът трябва да се държи далеч от вода. Както е указано от Комисията за контрол на безопасността на продуктите, тези етикети се прикрепят към кабела. След като сешоарът е напълно сглобен, той се слага в кутия заедно със книжка с инструкции и допълнителни материали за безопасност, след което се опакова.

Контрол на качеството

Всички електроуреди могат да бъдат опасни, ако не се използват правилно. Сешоарите са особено опасни, защото могат да попаднат в мивка или вана, пълна с вода. Ето защо трябва да се вземат специални предпазни мерки, за да се намали вероятността от токов удар. От 1980-те се изисква производителите да слагат предупредителна картинка на сешоарите, показваща, че не трябва да се използват в близост до вода. Този етикет трябва да бъде трайно прикрепен към кабела на сешоара. През 1985г. производителите започнали да слагат поляризиран електрически щепсел, който заземявал уреда и предпазвал от евентуален токовудар. През 1991г се изисквало продуктите да имат проектирана функция, която предотвратява вероятността от късо съединение, независимо дали уредът е включен или не.

Съвременните сешоари използват заземяващ прекъсвател при неизправност на тока, който не допуска да тече ток по уреда, когато има късо съединение. До 2000 година регистрираните смъртни случаи в следствие на токов удар от сешоар вече спаднали на по-малко от 4 на година и се очаква, че тази допълнителна функция за безопасност напълно ще предотвратява случаите на токов удар щом всички стари модели сешоари напълно изчезнат от пазара.

Бъдещето

Докато качеството на преносимите сешоари се е подобрило през последните 70 години, промяната в основния дизайн е много малка. Направените подобрения са увеличили значително безопасността на уредите и са увеличили мощността им почти 20 пъти. Няма вероятност бъдещите сешоари да бъдат по-мощни, защото те вече произвеждат почти максималното теоретично количество топлина, на което може да се изложи човек, без опасност да изгори кожата или косата си.

По-вероятни са други бъдещи подобрения. Сешоарите могат да бъдат направени да работят по-тихо или да са по-удобни за работа. Някои производители се съсредоточават върху подобряване на външността на техните продукти и се стремят да се харесат на по-младите потребители, като правят сешоарите от прозрачна пластмаса или в разнообразни цветове.

Възможно е също така технологичният напредък да изобрети нови видове сешоари. През 2000г. един производител представи нов йонен сешоар, който използва йони, електропроводими химични частици, които изпаряват водата по-бързо и по-малко увреждат косата.

Може би една от най-интересните области за бъдещо развитие на сешоарите няма нищо общо с косата. Потребители с развито въображение са установили, че сешоарите могат да бъдат използвани за алтернативни предназначения, като премахване на дъвка от твърди повърхности и изсушаване на лак за нокти. Предстои да се види дали производителите ще се отзоват, като пуснат на пазара сешоари, приспособени за тези специални нужди.

Четете още